За въпроси и запитвания: 
- Немско овчарско куче
- Страна на произход – Германия
- Морфологичен тип – лупоид
- Група I – Овчарски и пастирски кучета
- Височина в холката: 60-65см мъжки; 56-60см женски
- Тегло: 30-40кг мъжки; 22-32кг женски
- Продължителност на живота: 9-13г
Абсолютен лидер по популярност и сред най-добрите по работни качества представители на кучешкия свят, немското овчарско куче е извоювало мястото си със своите смелост, решителност, надеждност и вроден инстинкт на пазач. Дългият списък от ценни качества, които притежава, спечелват неоспоримата му репутация на отличен компаньон и защитник на семейството, пазач на собственост, куче в служба на полицията, спасителните служби, пожарната и армията, куче за спорт, куче водач, пастир на стада и много други.
Създаването на една работна порода
В основите на породата се коренят разновидности на овчарски кучета от централните и южните райони на Германия, селектирани въз основа на техния тип и работни качества. Методичното развъждане започва след основаването на първата организация за породата през 1899г, целяща създаването на кучета с подчертани работни умения. Този стремеж поставя физическата характеристика, заедно с характера и темперамента от първостепенна важност при формирането на стандарта. Немското овчарско куче, както повечето породи селектирани за продължителен период от време, се развива значително през последния един век. Освен белезите, унаследени при селективното развъждане, породата неизменно запазва и белезите, присъщи за работното куче – без съмнение най-популярното в целия свят. Морфологията му трябва да е функционална, в противен случай не би могло да изпълнява разнообразното си приложение. Причина за постоянството в структурата породата е, че в края на 19-ти век, след установяване на развъдните модели и принципи, ценители и ентусиасти се постарали да акцентират на качества като приспособимост, многопрофилност, смелост и уравновесеност – квинтесенцията, която определя глобалния успех и популярност на породата.
В Съединените Щати „немецът“ набира огромна популярност и е предпочитано служебно куче и едно от трите най-популярни домашни кучета, вече над 80 години. С времето това довежда до изменение на селектирания тип, приет от AKC (American Kennel Club), който се отличава от Европейския стандарт, формиран от SV (Verein fur Deutsche Schaeferhunde – Дружество за немско овчарско куче). Американският стандарт взима началото си от едно конкретно куче (Lance of Fran Jo) през 1960г, което освен с по-голям размер (66см височина в холката), се отличавало и по ред други белези като по-груби черти на главата, по-голям ъгъл на китката към предмишницата и други характерни черти.
Характерно за породата
Според стандартът по FCI, Немското овчарско куче е от среден размер, с леко удължен формат (дължината на тялото надвишава височината в холката с 10-17%), силно и добре замускулено, със суха костна система и стегната структура.
Характерът трябва да е добре балансиран с уравновесена нервна система. Кучето трябва да излъчва самоувереност, бдителност и готовност, но същевременно да е с непринуден и спокоен характер, освен ако не бъде провокирано. Поведението му трябва да е отражение на многостранните му работни заложби и адекватно, спрямо разнообразната социална среда, в която се намира.
Главата е клиновидна, суха, средно широка, пропорционална към тялото. Стопът е плавен, дължината на черепната кутия е равна на дължината на муцуната, челюстите са мощни, захапката е ножицовидна. Очите са бадемовидни, среден размер, леко наклонени и не изпъкнали, възможно най-тъмни на цвят. Ушите за изправени, паралелни, средни по размер и обърнати напред. Горната линия, която е отличителен екстериорен белег на породата, тръгва от основата на врата в областта на холката, продължава по продължения на гръбнака към леко и плавно спускащата се крупа (23 градуса спрямо хоризонталата) и завършва в основата на опашката. Гръдният кош е хармоничен спрямо пропорциите на тялото, умерено заоблен и широк. Дълбочината му е около 45% - 48% от височината в холката. Опашката е дълга, обилно окосмена, достигаща поне до скакателните стави, но не и под глезените. Носи се отпусната надолу с лека извивка, но при движение или във възбудено състояние се носи по-високо, но не над горната линия. Предните крайници са прави и паралелни, а ъгълът от рамото към предмишницата е от 90 до 110 градуса. Ъгълът, който китката образува към предмишницата трябва да е между 20 и 22 градуса, защото всяко отклонение от тези граници афектира издръжливостта на кучето, респективно и работните му качества. Задните крайници са паралелни, отлично замускулени, с ъгъл от 120 градуса между фемура и тибията, като по-остър ъгъл също компрометира издръжливостта и работоспособността. Глезените в стойка са вертикално поставени, спрямо скакателните стави. Лапите са компактни, събрани, овални и сводести с тъмни нокти и възглавнички. Характерното за породата движение е тръс, като крайниците трябва да се движат плавно, синхронно, с лекота и с добър разкрач, без да се наблюдава сериозно изменение в горната линия. В тръс главата се привежда напред и опашката се вдига леко.
Кожата е свободна, но без гънки. Космената покривка е гладка, средно дълга, гъста, груба и прилегнала към тялото с плътен подкосъм. По-къса е по главата и предната част на крайниците, а по-дълга по врата, задната част на крайниците и долната част на опашката. Има дългокосместа разновидност на породата, при която косъмът е мек, стоящ на известно разстояние от тялото и образуващ своеобразни кичури отстрани на главата, по вътрешната страна на ушите, по задната част на краката, лапите и пръстите. „Гривата“ и „гащите“ по задната част на бедрата са обилни, а подкосъмът е както при стандартната космена покривка.
Оцветяването е черно с червеникаво-кафяво, кафяво, бежово, жълто, понякога със светлосиви примеси. Характерно за породата е черното седло и варираща черна маска. Белият цвят не се толерира с изключение на слаби прояви в областта на гърдите. Подкосъмът е със сив оттенък. Рядко се срещат и изцяло черни екземпляри. Наблюдава се разновидност на породата с доминантно присъствие на сив цвят в окраската, известна с по-добри работни качества от екстериорния тип, като генетичната свързаност между тези два признака (окраска и качества) е доказана.
Немското овчарско куче „избухва“ в популярност с 27-те филмови участия на звездата на породата - Рин Тин Тин (1918-1932г). Той е служебно куче, спасено от бойното поле във Франция от американският войник Лий Дънкан по време Първата Световна Война, след като го открива заедно с майка му и останалите кутрета от кучилото, които са единствените оцелели след бомбардировка на развъдник за служебни кучета, работещ за армията на Германия.
Статията е в памет на Иван Колев Танев – една от най-силните и посветени фигури в развъждането, обучението, спортната дресура и цялостното подобряване и популяризиране на породата в България.
Тази статия все още няма коментари